Рецепти

Вкъщи много обичаме тази рецепта. Свинското шпиковано е лесно за подготвяне и определено допада  на всеки гост. 

За шпиковането:

Направете разрези по ширината на месото (все едно решете на широки ленти, но с пунктирана линия). Сложете в процепите морковче, чесънче (нарязвате ги на тънки филийки). Колкото повече процепи, толкова по-добре ще поеме месото марината.

За маринатата: 

Смесете в чиния горчицата, виното, меда (ако нямате, ползвайте захар), солта и черния пипер. Оваляйте добре месото, завийте със свежо фолио и проберете в хладилник за 3-4 часа.

Печене:

Моят начин е да сложа около 50мл вода в тавата и да я покрия с алуминиево фолио. Оставям в загрята фурна на 150-170 градуса за около 2 часа (ако нямате толкова време, слагате на 200 за около 1:30ч.). През 30-тина минути вадя тавата и обливам месото с образувалия се сос. Махам фолиото и пека на 220 градуса, като продължавам да поливам със соса. Сосът накрая остава в минимални количества, такаче последните "обливания" са по-скоро намазвания. При мен със свършването на соса и месото е готово.

Сервира се нарязано на порции, с гарнитура или салата.

Като начало, искаме да знаете, че е хубаво да не допирате октопода преди да бъде готов до например плотовете в кухнята Ви. Оставя траен аромат за няколко дни в цялата кухня.

Като начало изчистете октопода и го сложете във вряща вода за около 40-50 минути, докато омекне.

Омекналия октопод се нарязва на хапки и се слага в тиган, в който вече е загрято олиото. Добавяте към тигана главата чесън нарязана на ситно и добавяте бялото вино. Оставяте октопода на тих огън да се запържи за около 5-10 минути и добавяте черен пипер, сол и босилек на вкус. Ако босилекът е пресен, би било чудесен вариант.

Сервира се топъл, по възможност с бяло вино. Добър апетит.

Спорно е коя е родината на фондюто. Но за мен определено това е Швейцария. 

Едно от най-любимите ястия у дома, особено в прохладните зимни вечери. Е, напук на традициите на швейцарците, ние го похапваме и в летните жеги.

Преди години моят добър приятел-швейцарец Марк ме научи на рецептата от майка му - за фондю "моатиe-моатиe" (fondue moitié-moité). Оригиналът се приготвя от сирената Грюйер и Фрибуржоа. Те се намират трудно в България, а и са доста скъпи.

Затова - предлагам ви моята любима комбинация от намиращи се на нашия пазар сирена, но запазена по швейцарски начин на приготвяне. 

Най-важното преди всички сирена е комплектът за фондю - моята препоръка е основният съд да е от глина - така става най-вкусно!

Необходими пропорции: на всеки човек се пресмятат по 200гр сирене, 100мл вино и около 200гр хляб. Препоръчително е да се комбинират по-твърди (и по-силни на аромат) с по-меки на вкус сирена.

Начин на приготвяне:

Сирената се настъргват на едро ренде. Глиненият съд се натърква със скилидка чесън. Слага се сиренето, нарязаният чесън, съответното количество вино на среден котлон. Разбърквайте периодично. Когато сирената започнат да се разтапят, разбърквайте с кръгообразни движения. Добавете 1/4 изстискан лимон и черен пипер. В момента преди да заври добавете разтвореното в черешовата ракия царевично нишесте. След като заври фондюто, е готово - преместете го на поставката, като газта подгрява съда през цялото време.

Хлябът се нарязва на хапки, като е препоръчително да е нарязан така, че всяка хапка да има кора. Парчетата хляб се набучват в посока към кората, така че да не изпада лесно. Потапяте във фондюто, завъртате подобно на спагети и - готово! Да ви е сладко!

Върви прекрасно с чаша хубаво, бяло вино или в краен случай - лек черен чай!

Не се притеснявайте, ако загорят сирена на дъното - това е един от най-вкусните моменти :)

Време дойде да споделим и нашата трапеза на Никулден. Тази година избрахме ципура, тъй като тя принципно е вкусна риба, която има по-малко кости от шарана. Рецептата е много проста и бърза.

Ципурите се изчистват и срязват през средата. В тях се поставят изчистените маслини и лук, а върху тях се поставят листа свеж босилек и се заливат със зехтина и бялото вино (около 200-250 милилитра). Овкусява се с черен пипер и сол на вкус.

Така приготвената ципура се завива във фолио и поставя на бавен огън във фурната (150-200 градуса) за около 40 минути. Сервира се и се консумира топла.

Рецептата за ципура във фолио я прави да бъде не толкова печена на фурна, а по-скоро задушена във фолиото, което я прави изключително сочна и апетитна.

А после следва облизване на пръстите.